Докато пораствах, винаги се сблъсквах с борбата за брандове. Челен сблъсък с високо напрежение, в което винаги една от страните губеше контрол над управлението и крещеше в лицето на другата. Най-вероятно още от тогава не харесвам конфликтите и навлизането в спор. Разбира се, малко по-късно след серия от професионални дебати и бойни изкуства ме накараха да уважавам всеки противник, но това е друга история.
Как се стигна до там, че не робувам на брандове, а вече изграждам такива?
Винаги съм отговарял с учудване и доза негодувание, когато някой ми налагаше мнението си за марка. Пак по горната причина с конфликтите, предполагам. Когато започнах фотографския си път на челен сблъсък се появиха за мен Никон и Канон. Тогава снимах с каквото има, именно Смена 8 и проявявах снимки като луд.
Защо беше тази лудост за марката, когато с една Смена и 36 кадъра изпитвах страхотното удоволствие да се слея с тълпата, да се скрия някак си, да я уловя в движение, да изтичам и да забавя тяхното бързане, да хвана елемента на спокойствие и стоицизъм в една от хилядите им мисли за по-малко от секунда. А то, то това беше, тази емоция, емоцията да си навън част от света, но и извън него в едно и също време да усещаш, дишаш и запаметяваш. Това правеше фотографията неустоимо усещане за мен.
А това усещане много умело улавяха брандовете.
Никон или Канон. По-късно Sony Алфа или Олимпус с Хаселблад или Лайка, с лента или дигитален. Е, това е по-философско. 😀
Годините ме накараха да разбера, че колкото повече хората спореха за бранда, толкова повече защитаваха усещането.
- Усещането да запечаташ момента, да спреш кадъра
- усещането снимката да ти е по-бяла. както казваха за канона,
- усещането да ти е по-жълта, както казваха за Никона,
- да си навън и да хванеш момента
- да имаш по-добри технически характеристики,
- повече ISO, повече скорост, бленда, бракетинг, автоматичен фокус, светкавици, осветление..
и всичко, всичко, което всеки професионалист иска и то разбира се е важно.
Но в името и само за да защитиш това усещане и тази емоция да си жив и изпълнен с чувството зад апарата.
В момента, в който видях това, започнах да тествам всеки бранд. Снимах с Никон и канон. Въртях обективите „наобратно“. Любувах се на червената и златната лента и мечтаех за белия обектив.
И за да завърша този летопис, годината беше 1999 и бях на 12 години. Тогава снимах със Смена 8. Разбира се, не реших точно тогава да се занимавам с дизайни да изграждам брандове. Отне ми две десетилетия.
Но запазих тази есенция, есенцията да пресъздадеш емоцията. Затова не се занимавайте кой бранд е по-добър, а намерете това, което разпалва хората и пресъздайте усещането. Тогава и само една Смена 8 ще е най-добрият апарат в ръцете на човек.
Сега пренесете всичко през вашия бранд, марката, клиента ви, продуктите и услугите ви. Да, помислете за всички технически характеристики, ципове, отвори, от какво е създаден продукта и прочее, но накрая търсете емоцията, която продукта Ви носи. Намерете процъфтяващото чувство и го пресъздай, чрез снимки, видеа, визии и текст.
Колелото на емоциите или голямото усещане!
